РАЗЩРЪКЛЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разщръклѐя се, -ѐеш се, мин. св. разщръкля̀х се, прич. мин. св. деят. разщръкля̀л се, -а се, -о се, мн. разщръклѐли се, св., непрех. Само мн. и З л. ед. Обикн. за добитък — започвам много да щръклея, да тичам като луд, обикн. поради страх, нервна възбуда и под. Козарят ми се разболел, па козите се разщръклели по гората, нема кой да ги събере. М. Георгиев, Избр. разк., 180. Още не изрекъл и говедата се разщръклели. Нар. прик., СбНУ ХLІХ, 368. Воловете .. се разщръклели: тръснали се йедни натам, йедни навам. Нар. прик., СбНУ ІХ, 135.